УЧЕБНИК ПО АНАТОМИЯ ЗА СПЕЦИАЛНОСТ МЕДИЦИНСКИ ЛАБОРАНТ

10.00лв.

СЪДЪРЖАНИЕ

ПРЕДГОВОР………………………………………………………………………………………..4

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА АНАТОМИЯТА………………………………………..5

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД…………………………………………………………………6

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В АНАТОМИЯТА………………………………….7

АНАТОМИЧНИ РАВНИНИ И АНАТОМИЧНА НОМЕНКЛАТУРА….7

ДВИГАТЕЛЕН АПАРАТ……………………………………………………………………….8

ОБЩИ СТРУКТУРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ВЪТРЕШИНИТЕ ОРГАНИ……………………………………………………………………………………………..41

Храносмилателната система……………………………………………………42
Дихателна система……………………………………………………………………55
Отделителна система……………………………………………………………….59
Полова система у мъжа и жената…………………………………………….62
Ендокринна система………………………………………………………………..67
Сърдечно-съдова система…………………………………………………………73
Лимфна система……………………………………………………………………….78

НЕРВНА СИСТЕМА………………………………………………………………………….80

СЕТИВНИ ОРГАНИ…………………………………………………………………………..92

В настоящия учебник, който е с обем 100 страници се съдържат 42 черно бели фигури.

ПРЕДГОВОР

Това е второто преработено издание на първия учебник по «Анатомия» издаван в Медицински колеж “Йорданка Филаретова”, посветен изцяло на студентите от специалност „МЕДИЦИНСКИ ЛАБОРАНТ”. Той ще служи за по-бързото усвояване и същевременно за проверка на знанията по време на курса на обучение през първи семестър.
Излизането на това второ издание се наложи, поради изчерпване на първото и поради големия интерес към него от много специалисти – бакалаври работещи в здравната мрежа. Попълнени са и пропуските от първото издание. Отстранени са грешките допуснати от техническо естество. Увеличен е и броя на снимковия материал.
Ние авторите се надяваме, че това второ издание ще отговори по-пълно на нуждите, както за студентите, така и за работещите специалисти.
Предаганият учебник по анатомия е съобразен с изискванията на учебните програми, поставени от Министерството на образованито и науката при подготовката на студенти от специалност „медицински лаборант”. Той може успешно да бъде използван и за проверка на знанията по съответната дисциплина от всички профили на студентите в медицинските колежи.

От авторите

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА АНАТОМИЯТА

Анатомията като учебна медицинска дисциплина изучава структурите, изграждащи човешкия организъм. Задачите й са свързани както с изучаване структурата на човешкото тяло и закономерностите в неговото индивидуално развитие от молекулярна организация до макроструктура, така и със създаване на необходимите теоретични предпоставки за изучаване на функционалните взаимодействия и болестните промени в организъма.
Наименованието анатомия произлиза от гръцката дума „анатемнеин“, което означава разчленяване на някаква структура на съставните й части.
Анатомията е древна наука. Запазеният от векове надпис в един от най-старите градове на древността (Тива) гласи: „Човече, опознай себе си“. Надписът издава интересът на древните хора към самите тях още преди много столетия. Развитието на науката през последвалите столетия разширяват постепенно познанията за човешкото тяло, но за поставяне основите на класическите и точни анатомични познания може да посочим началото на 16-ти век. В тесен морфологичен аспект задачите на макроскопската анатомия са свързани с изучаване топографското разположение на органите спрямо константни костни обекти, техните взаимоотношения, тяхната описателна макроструктура, както и тяхното нормално кръвоснабдяване и инервация от частите на соматичната и вегетативна нервни системи. По този начин се изграждат предпоставките за изучаване функционалните особености на нормалните структури, както и за опознаване на патологичните, болестни отклонения на нормалните структури при определени условия – предмет на клиничните дисциплини. С откритието и приложението на светлинния микроскоп в биологията се създават нови подразделения в изучаване морфологията на човека като хистологията (наука за тъканите), цитологията (наука за структурата на клетката). Откриването на електронния микроскоп и приложението му в морфологията в средата на 20-ия век успоредно с развитието на биохимията постави началото на молекулярната биология. От друга страна, още преди два века наред с изучаване възрастовата специализация на морфологичните структури вниманието на изследователите се насочева към разгадаване начина на тяхното възникване и развитие. Така възниква ембриологията.
Задачите на хистологията са свързани със задълбочаване познанията за микроструктурата на тъканите и органите на човешкия организъм. Тя допълва познанията за нормалните макроструктури не само на светлинно-, но и на електронно-микроскопско ниво. Тази част от нормалната морфология на човека е също необходима предпоставка за изучаване патологичните изменения на тъканите и органите.
Цитологията, означавана в много други страни като клетъчна биология, изучава структурата на клетките с всички детайли, касаещи ултраструктурните им особености и участието им в основни физиологични отнасяния при изграждане хомеостазата на човешкия организъм.
Неделима част от нормалната морфология е ембриологията, разглеждаща процесите на развитие на оплодената яйцеклетка до завършване специализацията и диференциацията на отделните тъкани, органи и системи до окончателното им стабилициране при раждане на новороденото.

ИСТОРИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД

Далече в древността фигурират най-ранните познания за човешкия организъм. Като документация могат да се отбележат данните в източните медицински книги (Нейцзин – 11-7 в. пр.н.е., Аюрведа – 9-3 в. пр.н.е.), както и в египетските папируси на жреците, извършвали балсамация на труповете. Гръцките учени Херофил и Еразистрат (Александрийска и Книдоска школи), Хипократ и Аристотел са ни оставили частични данни за кръвоносните съдове, гръбначно-мозъчните нерви, очите, мозъка кръвта, жлъчката и други.
Един от най-изявените учени на Ранното Средновековие, Гален (130-200г.) оставя името си като вивисектор на животни, описващ редица органи, въпреки опита си да свърже анатомията с теологията в подкрепа на възгледите на Римо-католическата църква.
За основоположници обаче на съвременната анатомия поради въведените точни познания, валидни и днес, приемаме гениалната, всестранно надарена личност на Леонардо Да Винчи (1452-1519) и бащата на анатомията Андреас Везалий (1514-1564). Използваният от тях дисекционен метод върху трупове и описанията на кости, стави, мускули и вътрешни органи в голямата си част съставят наследството, оползотворено от бъдещите поколения. Близо век по-късно английският лекар Уйлям Харвей предоставя подробна карта на кръвообращението. През 19-ия век руският хирург Пирогов поставя началото на топографската и хирургична анатомия. В края на 19 и 20-ия век анатомията и хистологията достигат окончателния си разцвет чрез изследванията на Биша, Бехтерев, Пуркиние, Майснер, Кьоликер, Браун, Вирхов, Флеминг и много други изследователи.
Класическата цитология се утвърждава като наука след изграждане на клетъчната теория (1938-39г.) от Шлайден и Шван. Биохимичната цитология бележи нов възход след изолацията на нуклеиновите киселини от Мишер (1868), доказване аминокиселинния състав на белтъците от Фишер, разкодиране на клетъчното дишане от Вартбург и мускулното съкращение от Майерхоф.
Въвеждането на електронния микроскоп в биологията (свързан с имената на Кнол, Руска, 1932, Палей и Паладе, 1953-55г.) тласна развитието на молекулярната цитология и биология, което продължава и до днес.

МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ В АНАТОМИЯТА

Най-рапространеният класически метод, използван повсеместно в анатомичните институти при изучаване макроструктурите на човешкото тяло, е дисекционният метод, приложен върху консервирани по подходящ начин човешки тела. Трудностите по осигуряване на човешки тела доведе в последните години до развитие на методите на пластинация на предварително фиксирани човешки трупове, което съхранява за неопределен период макроструктурите.
При изучаване на тъканите и съставящите ги клетки широко развитие получиха различните видове светлинни микроскопи (фазово-контрастен, поларизационен, интерферентен, флуоресцентен и най-съвременния конфокален сканиращ микроскоп, позволяващ представяне на компютърно обработени триизмерни образи на клетки и органели) и електронните микроскопи (трансмисионен, сканиращ, атомен).
За изучаване на клетките и тъканите най-разпространени са класическите оцветителни методи с кисели и базични бои. Интензивно развитие получиха различните хистохимични методи, при което се въвеждат химични и биохимични реакции за доказване на определени химически вещества в клетките и тъканите. Особено широко развитие намериха методите за качествено и количествено доказване на различни ензими. Като клонове на хистохимията бурно развитие получи имунохистохимията, съчетана с методите на клетъчно култивиране и фракциониране, методите за проследяване биосинтезата на основните продукти на обмяната на веществата чрез изотопи (авторадиографията), както и въвеждането на рентгеноструктурния анализ за изучаване пространствените структури на белтъци и ДНК. Един от съвременните методи, обединяващ точния произход на определени протеини от информационната ДНК и последвалите рибонуклеинови звена с методите на авторадиографията и хистохимията, е хибридизацията in situ.

АНАТОМИЧНИ РАВНИНИ И АНАТОМИЧНА НОМЕНКЛАТУРА

Ориентацията на човешкото тяло и неговите части в пространството се извършва, като приемаме, че човек заема изправен стоеж с леко наклонена в шията глава, прибрани горни крайници с дланите напред и долни краници с разтворени ходила и прибрани пети. При този стоеж спрямо тялото можем да прокараме мислено 3 взаимно перпердикулярни равнини: сагитална (срединна), фронтална (предно-задна) и трансверзална (напречна). За всяка отделна структура могат да се прокарат успоредни на основните равнини. Спрямо определена сагитална равнина структурите могат да бъдат разположени по-странично или по-срединно. Спрямо определена фронтална равнина -пред или зад нея и спрямо определена напречна равнина – над или под нея.
Използваните в анатомията термини имат латински произход. Още в края на миналия век в Базел (Швейцария) на състоялия се конгрес по анатомия се приема първата анатомична номенклатура, в която се въвеждат латински наименования на отделните анатомични структури и се избягват авторските наименования на открилите структурите автори. Впоследствие тази номенклатура приема някои изменения, въведени отново на последвали анатомични конгреси, като последните промени датират от 2000г.
Най-често използваните термини в номенклатурата за пространствена локализация са: lateralis (страничен), medialis (към средата), anterior или ventralis (преден), posterior или dorsalis (заден), superior или cranialis (горен), inferior или caudalis (долен), dexter (десен), sinister (ляв), proximalis (към центъра), distalis (към периферията), plantaris (стъпален), palmaris (дланен).
Основни термини в номенклатурата са: os (кост), articulatio (става), musculus (мускул), nervus (нерв), vas (съд), caput (глава), corpus (тяло), crista (гребен), linea (линия), cauda (опашка), incisurа (изрезка), foramen (отвор), tuber, tuberculum, condylus (различна по големина хълмчета), fossa (ямка), sulcus (бразда) и други.

Категория: