октомври 10, 2018 Циментобластом на горната челюст – клиничен случай

Циментобластом на горната челюст – клиничен случай

Резюме: Цементобластомът е относително рядък доброкачествен одонтогенен тумор, характеризиращ се с бавно нарастване и връзка с корена на витален зъб. Представяме случай на циментобластом на горната челюст при момиче на 13 години. Разглеждат се клиничната, рентгеновата и хистопатологичната находка, както и подхода на хирургичното лечение.

Въведение Циментобластомът е относително рядък доброкачествен одонтогенен тумор, произхождащ от одонтогенния мезенхим (3, 9, 14). Честотата на тумора е между 1 и 6% от всички одонтогенни тумори (10, 12). Той се класифицира като истинска доброкачествена неоплазма с възможности за неограничен растеж (3, 5, 9). Предполага се, че циментобластомът, периапикалната циментна дисплазия и циментообразуващият фибром се развиват от мезенхимните клетките на периодонталния лигамент, които са способни да се диференцират и да образуват кост, цимент и фиброзна съединителна тъкан (6, 18). Лезията се развива най-често в областта на мандибуларния първи постоянен молар (3) и рядко в горната челюст (16). Туморът рядко засяга деца под 10 години (16).
Целта на статията е да представим рядък случай на развитие на циментобластом при максиларен първи премолар; да дискутираме клиничната ситуация, рентгеновата находка, диференциалната диагноза, и хирургичното лечение в контекста на съвременната научна литература. Клиничен случай Касае се за момиче, на 13 години, при което повече от 3 години се провежда ортодонтско лечение. След приключване на лечението, ортодонтът назначава ортопантомография за оценка етапа на развитие на зародишите на третите молари. На рентгенограмата се наблюдават изменения в апикалната област на първи максиларен ляв премолар.
При прегледа се установява слабо раздуване на букалната компакта апикално на зъб 14. Същият е витален, без наличие на кариесни изменения и е нормално порастнал. На ортопантомограмата периапикално на зъб 14 се вижда окръглена, еднородна силна сянка с ясни граници и размер приблизително около 1-1,5 см. Лезията се слива с апикалната трета на корена, която не се проследява (фиг.1).

За да прочетете тази и подобни статии, моля изтеглете Научно Списание Брой 3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *