октомври 10, 2018 Ограничение на граничните движения на долната челюст при лица с темпоромандибуларни нарушения

Ограничение на граничните движения на долната челюст при лица с темпоромандибуларни нарушения

Резюме: Ограниченото отваряне на устата е важен признак при пациенти с темпоромандибуларни нарушения (ТМН). Оценка на долночелюстната функция се извършва с помощта на някои диагностични тестове, включващи мускулна и ставна палпация, функционална манипулация, оценка движението на долната челюст и рентгенологично изследване. Един от най-елементарни тестове за оценка на функцията на мускулите и темпоромандибуларните стави (ТМС) е измерване на обхвата на движение на долната челюст по време на максималното отваряне на устата, странични и протрузивни движения. Ограничението на тези движения се счита за признак на дисфункция. Целта на проучването е да се изследват граничните движения на ДЧ и да се анализира разликата в диапазона на отваряне на устата, странични движения (десни и леви) и протрузивни движение при пациенти с темпоромандибуларната нарушения, и асимптоматични лица (контролна група).

Въведение Темпоромандибуларни нарушения (TMН) е колективен термин обхващащ редица клинични състояния, които включват темпоромандибуларната става (ТМС), дъвкателните мускули и свързаните с тях структури (19). При оценката на функционалния статус на стоматогнатната системата определянето на граничните движения на долната челюст е важна процедура (24), тъй като редукцията в движенията е считана за важен клиничен признак при диагностиката на нарушения, засягащи орофациална системата. (4, 3, 21) Според McNeill et al. (15) и други автори (13, 25) намаляването на обхвата на гранични движения на долната челюст е свързано с редица клинични условия и е един от водещите симптоми на темпоромандибуларните нарушения. Дисфункцията и намаления обхват на движения на долната челюст може да бъде с артрогенен или миогенен произход (7, 10, 24). В някои случаи тя може да се дължи на вътрекапсулни нарушения а в други на мускулни състояния като мускулни контрактури и спазми. Сегашният стандартен подход за мониторинг на ограничения в долночелюстните движения е чрез измервателна линия или шублер и измерване в милиметри на интеринцизивното пасивно и активно отваряне на ДЧ, латеротрузия и протрузия (19,
24).
Това е прост, но важен клиничен параметър за проследяване и оценка на различни болести на стоматогнатната система като одонтогенни инфекции (2), темпоромандибуларни нарушения (ТМН) (22), травми (5, 20) и тумори (1) и др.. Въпреки, че надеждността на тези измервания демонстрира вариабилност е установено, че тя е на необходимото ниво и може да бъде използван метод при диагностиката на ТМН (12, 6, 16, 17).
Към днешна дата, броят на изследвания, които са проучили обхвата на гранични движения на долната челюст при пациенти с ТМН е ограничен. Някои проучвания (8, 9, 23, 18) са изследвали отваряне на устата на здрави индивиди в сравнение с тази при пациенти с ТМН.

За да прочетете тази и подобни статии, моля изтеглете Научно Списание Брой 5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *