октомври 10, 2018 Вирусологията  – моят път

Вирусологията – моят път

Слово на академик Ангел С. Гълъбов на тържеството послучай 50-годишния му юбилей като учен-вирусолог, състояло се в Големия салон на БАН на 30 май 2014 г.

На 1 юни 1964 г., 25 годишен, започнах редовна аспирантура по вирусология. Изминаха точно 50 години от това време. Както е прието да се казва, дойде 50-годишният, полувековният ми юбилей като вирусолог. Обикновено, юбилеите се честват във връзка с изминали повече години от рождената дата. Неотдавна, на 15 февруари тази година навърших достопочтените 75 години. Никога даже и не съм се замислял, че подобен юбилей (три четвърти век) ми е присъщ и не го отпразнувах, но да не си кривя душата, все пак го отбелязах като спортна проява с тържествено връчване на купата на победителя в .организирания за първи път в историята на Института по микробиология „Стефан Ангелов” към БАН турнир по пинг-понг. Това малко предизвикателство се оказа чудесно събитие за колегите от нашия и други институти на БАН. Някои сигурно са били учудени от тази моя инициатива, но да бъда откровен, спортът е бил винаги и е нещо важно в моя живот. Пък и аз, не само на мен ми се струва, съм в добра форма, разбира се не като спортист, а като изследовател в моята любима наука. Макар и „млад” (от две години) пенсионер, всеки ден съм, както се казва, на работното си място. Има много какво да направя, започнати са изследвания, които без прекъсване следва да се организират и провеждат. Към настоящия момент съм ръководител и на трима докторанти, единият от които, млад господин, е в края на дисертационната си разработка и, надявам се, през настоящата година да се състои защитата на докторската му теза. Другите двама са млади дами, едната от които навлезе успешно в проучванията по планираната тематика, а другата едва сега започва.

Тук е мястото да изтъкна, че вирусологичният екип на Института ни е съставен почти изцяло от мои ученици, разработили дисертациите си и/или дипломните си работи под мое ръководство. Тези млади хора, посветили се на вирусологията, ме изпълват с отдадеността си на работата и със своя ентусиазъм, въпреки икономическите рестрикции на науката у нас. Те поддържат у мен увереността, че изследванията в нашата област са в надеждни ръце.

Младите учени в България, за съжаление, не са много. От завършилите висше образование тези, които се отдават на науката, са нисък процент. Но немалка част от тях постъпват в научна институция, за да могат, найчесто след защита на дисертация за „доктор”, да емигрират и направят кариера в чужбина.

За да прочетете тази и подобни статии, моля изтеглете Научно Списание Брой 4

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *